По стъпките на будителитe Всяка година на 1-ви ноември честваме Деня на народните будители. Но кои са будителите и колко хора знаят откъде са тръгнали те към великите си дела? Предлагам ви една патриотична разходка назад по-стъпките на будителите до родните им места.

Покрай еуфорията около католическия празник Хелоуин и споровете за почитането му у нас, нека си припомним, че сме православни християни и преди всичко българи. И че докато много нации имат традицията да дълбаят тиквени фенери, ние имаме история, която сама по себе си е повод за празник. История, която каквато и действителност да ни заобикаля, не може да ни бъде отнета.   Много градове и села в България отдават заслужена признателност към личностите, допринесли за създаването на тази история, кръщавайки с имената им улици, читалища, училища, дори себе си. Но нима най-голямата почит не е посещението поне веднъж в живота на родното място на някой от тези видни дейци и „докосването” до светините, съхранили живота и делото им?   Защото именно тези личности, наричани „народни будители”, са едни от най-светлоликите образи в процеса ни на себеосъзнаване като нация. Факт, който ни прави още по-горди да се наречем българи, защото сме наследници на едно непримиримо с тегобите на времето поколение, превърнало се в пример за патриотизъм и духовна сила.   Всяка от изброените по-долу дестинации е подходяща за уикенд екскурзия, а някои са толкова близо една до друга, че можете едновременно да ги съчетаете в една одухотворяваща възрожденска обиколка. Ето къде ще ви отведат стъпките на будителите:     Банско   Идеалната възможност да съчетаете карането на ски с културно-историческата разходка. Тази година се навършват 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на „История славянобългарска“. По този повод ви препоръчваме Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски”, построен на мястото на изгорялата родна къща на възрожденеца. Със строга архитектура, досущ като Атонския манастир, сградата ще ви покаже точна възстановка на монашеските покои на Паисий, където той написва своя велик труд, като и на манастира, където се е молел.   Банско е родно място и на още двама бележити дейци – Неофит Рилски и Никола Вапцаров, чиито бащини къщи подобаващо са превърнати в музеи. Първата е запазена автентична от времето си заедно с тайните изходи и тунели. От втората пък ще си вземете нужните печати за забележителностите в града, принадлежащи към групата на „100-те Национални туристически обекта.   Сопот   Въпреки че преди Освобождението е бил оживен занаятчийски център, днес родният град на патриарха на българската литература Иван Вазов се отличава от своите събратя с едно много съвременно излъчване. Къщата – музей на Иван Вазов с прилежащата й сграда, представяща експозиция за жизнения му и творчески път, са обгърнати с една приповдигната пъстрота, лъхаща не само от изрядно поддържаниите интериор и градина, но и от шарените килими и черги, тъкани от майката на писателя.   В Сопот ви очакват и напълно запазените метох и манастир „Св. Спас”, където Васил Левски се е укривал в най-тежките моменти от делото си, читалище и гимназия „Иван Вазов”, както и Воденичката на Дядо Стоян, за която може би щом я видите, ще си спомните, че е описана в романа „Под игото“.   Карлово   Разположен в сърцето на Розовата долина, този красив възрожденски град винаги се е свързвал с едно име - Васил Левски. Знаете ли обаче, че в Карлово са родени още куп народни будители? Като братята Евлоги и Христо Георгиеви, бащата на революционера Христо Ботев (даскал Ботьо Петков) и авторът на първата българска граматика д-р Иван Богоров.   Главният площад носи името на Апостола, а на почетно място се издига неговият лик. Родната му къща е сред основните културно – исторически забележителности на региона наред с тези на останалите будители. Не бива да пропускате още „Бухаловият хан“, където някога са се събирали Революционият комитет и Въздържателното дружество, основани от Апостола, както и мемориалния параклис “Всех святих болгарских”, построен в негова памет.   Калофер   Само на около 20 км от Карлово, Калофер е също толкова популярен възрожденски център, но свързан с друг емблематичен будител - Христо Ботев. Основан в първите години на турското робство от българи – бегълци, през  жителите му активно участват в национално-освободителните войни.   Сред най-популярните местни забележителности са, естествено, къщата – музей на Христо Ботев, Музей на просветното дело, разположен в едно от първите училища в България (чиито основател е бащата на революционера – даскал Ботьо Петков), както и най-новият музей в града – Калоферската къща на историята.   Котел   Опожарен почти до основи в края на XIX в., Котел е роден град на Георги С. Раковски, Софроний Врачански (направил първия препис на „История славянобългарска”), Д-р Петър Берон (автор на „Рибен буквар”), Неофит Бозвели, Георги Мамарчев... И въпреки че всички те заслужават поклон, първият се приема като своеобразен патрон на града.   Най-ясна представа за живота и делото им можете да добиете в местния исторически музей, където една от експозициите е Пантеон на Раковски (включително саркофагът с тлените му останки), а останалите са разпределени в 4 зали („Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“). Обърнете особено внимание на първия и най-стар храм в града „Св. Св. Петър и Павел”, защото там е служил поп Стойко Владиславов, по-известен ни като Софроний Врачански.   Габрово   Встрани от хумора и от аркитектурно-етнографския комплекс „Етъра”, Габрово е един от най-значимите културни и занаятчийски центрове на Възраждането. Той е основан още преди идването на турците и се превръща в ключово попътно селище на пътя от Цариград през Свищов към Виена.   Васил Априлов основава тук първото българско светско взаимно училище, което действа и до днес, по-късно е открито девическо училище, а след това – народно читалище. Именно Априловската гимназия е сред най-значимите местни забалежителности. В източната й част се помещава Музеят на образованието и няма как да я сбъркате, тъй като пред централния й вход ви очаква паметник на просветния деец, а в двора й – гробът му.   Копривщица   Разположен в малка котловина край река Тополница и родно място на куп народни будители, Копривщица сам по себе си е обявен за град - музей. През XIX в. се превръща в развит просветен център (Найден Геров основава първото класно училище в България, Неофит Рилски открива взаимно училище  – „Св. Св. Кирил и Методий), а по-късно тук е написано прословутото  „Кърваво писмо”.   Освен родните къщи на Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов, ценни паметници на възрожденската архитектура са още Ослековата, Млъчковата, Старирадевата и Павликянската къщи, както и черквата „Св. Богородица” от началото на XIX в.   Народните будителите, изредени по-горе, са само една малка част от всички национални герои, пред чиято смелост и подвизи днес се прекланяме.  И тъй като всеки от тях заслужава внимание, сега е моментът да изразите патриотичния си дух и да допълните списъка с дестинации, където наши просветни или революционни дейци са направили първите си стъпки към образа на будители!   Цвети Тошева

ПРЕКРАСНА ПУБЛИКАЦИЯ !

БЛАГОДАРЯ, ИВ! Добре е да знаем и помним за да се съхраним като народ!