Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2014 12:11 - "Той омагьосва с думите си...."
Автор: vilish Категория: Поезия   
Прочетен: 1356 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 23.01.2014 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Този мъж е един от онези вълшебници, които правят света по-добър и по-красив и които са неподвластни на каквито и да е класации. Той омагьосва с думите си. С тези от книгите му, с тези в написаните от него сценарии за игрални филми, с тези в пиесите му и преводите му на Шекспир.

 "Необходима е малко повече култура. В радиото, в ефира, във въздуха на България. Много е важно това. Ще видите колко по-хубаво можем да живеем, ако се успокоим, ако намалим озлоблението един към друг. И най-сетне заиграем в един отбор".

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

image

МАЛКАТА КЪЩА

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вр
атата си?

Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.


Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,

не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.


Сега един квадрат открит си
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като, например, тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва

да мислим за какво се ражда
ме.

image

НА "ПОПА"

И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,
как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.


Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.

Не че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,
като биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­

очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!

 






Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Наистина вълшебник ...
23.01.2014 19:41
Прекрасен постинг, Вили !
Поздрави !
цитирай
2. vilish - Благодаря, мила Таня!
24.01.2014 11:38
Слово, излязло от душата ...
Ти също го умееш ! :)
цитирай
3. valeska - Поздрав!:)
24.01.2014 18:59
"Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо."
...
цитирай
4. vilish - Благодаря, мила! :)
28.01.2014 04:16
valeska написа:
"Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо."
...

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vilish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 761043
Постинги: 281
Коментари: 1679
Гласове: 4780
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031