„Държането за ръце е началото на всяка връзка, и то остава, когато косите побелеят, а страстите минат на следващото ниво на интимност.”

До 60-те години публичната проява на подобна близост е била гледана с много лошо око, а в арабските страни е забранена и до днес. Но защо изобщо го правим?

На биохимично ниво докосването стимулира парасимпатиковата нервна система, която принадлежи към онази част на мозъка, която ни кара да сме спокойни и отпуснати. Допирът до друг човек, независимо дали роднина или някой, когото харесваме, чисто физически намалява кръвното налягане и ни успокоява.

Още от бебета ние инстинктивно хващаме пръста на родителите ни, което предвид размера на бебешката ръка, е най-близко до държането на ръка.

Свързваме жеста с родителска закрила и израз на безрезервна любов. Някои хора търсят точно такава сигурност от партньора си и искат да знаят, че каквото и да стане, той ще е до тях във всяка една ситуация.

От друга страна, хващайки някого за ръка, е най-лесният начин да му покажеш, че го обичаш или най-малкото, че го харесваш, без да използваш думи.

„Когато държиш някого за ръка, ти съзнателно го допускаш в личното си пространство и му сигнализираш, че търсиш близост.”

Освен израз на привързаност, държането за ръка ти дава чувството, че не си сам. Когато например си на концерт на любимата ти група, ти по свой собствен начин се наслаждаваш на събитието, но държейки ръката на човека до теб, ти споделяш този толкова хубав момент именно с него.

Интересно е и значението на езика на тялото докато държим нечия ръка. Има три начина, по които можем да хванем дланта на човека до нас – неговата да е отгоре, нашата да е отгоре или да сплетем пръсти, като така собствените ни длани са обърнати към нас. Според австралийския фирмен консултант Алън Пийс, в първите два случая може да бъде изтълкувана доминантност, докато в последния говорим за абсолютно равноправни партньори.

Какъвто и да е твоят случай, винаги е хубаво да имаш кого да хванеш за ръка.

 goguide.bg , Ели Цонова