Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2014 05:20 - Малките детайли в живота ни ...
Автор: vilish Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1958 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 15.07.2014 05:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

 

Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервираше вечерята, аз хванах ръката ѝ и казах, че има нещо, което трябва да ѝ кажа. Тя седна и се нахрани тихо. Отново забелязах болката в очите ѝ.

Исках развод. Беше загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Аз просто я съжалявах!

***

На сутринта тя представи нейните условия за развод: не искаше нищо от мен, освен едномесечно предизвестие преди развода. Тя искаше през този месец и двамата да се опитаме да живеем нормален живот до колкото е възможно. Нейните доводи бяха простички: синът ни имаше изпити в рамките на този месец и тя не искаше да го притесняваме с новината за разбития ни брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше още нещо. Пожела в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всеки ден. Мислех, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех налудничавото искане.

***

Когато първия ден я носих до вратата, и двамата бяхме доста непохватни.

На втория ден и за двама ни беше много по-лесно. Тя се облегна върху гърдите ми. Можех да помириша аромата по блузата ѝ. Осъзнах, че не съм се вглеждал внимателно в тази жена от дълго време. Вече не беше млада.

Ставаше все по-лесно да я нося с изтичането на месеца. Може би ежедневните усилия ме правеха по-силен.

Тя си избираше какво да облече една сутрин. Пробва доста дрехи, но не можа да намери подходяща. После въздъхна: "Всичките ми дрехи са станали големи." Изведнъж осъзнах, че тя е отслабнала толкова много и това е причината, поради която мога да я нося по-лесно.

Нещо ме прободе ... тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си.

Карах към офиса ... бързо скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че всяко забавяне би ме накарало да променя решението си да съобщая на Джейн ...

***

От магазина за цветя по пътя поръчах хубав букет. Тази вечер пристигнах у дома с цветята в ръце и усмивка на лицето ми, тичах нагоре по стълбите ... само за да открия жена ми в леглото ... мъртва. Съпругата ми се е борила с рака в продължение на месеци, а аз бях толкова зает с Джейн, че дори не забелязах. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от негативната реакция на сина ни, в случай на развод. Поне в очите на сина ни аз съм любящ съпруг...

Малките детайли от живота ви са това, което наистина има значение в една връзка. Това не са имения, автомобили, имущество, пари в банката. Те създават среда, благоприятна за щастие, но сами по себе си не могат да дадат щастие.

Йохана Съботинкова





 

 



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flymore - Урок по ценности!
15.07.2014 08:58
Когато губиш някого, който ти е давал цялата си любов, преданост- едва тогава правиш равносметка на живота и разбираш грешките от слепотата си.
Материалът е красноречив!
Благодаря!!!
Добро утро, Вили и прекрасен ден, скъпа!<3:))
цитирай
2. makont - Много хора са със широко затворени очи,
15.07.2014 09:00
заслепени от собственото си его. Човекът в къщи е невидим, като войн, който брани семейството, но винаги може да бъде убит с безразличие и предателство. За съжаление, често се случва. Трогателен разказ, все пак, дори и късно, човек може да прогледне. Поздрави!
цитирай
3. emi1ts - Здравей мила vilish!
15.07.2014 09:04
Впечатляващo!Малките детайли изграждат големите крачки в
живота ни и от тях научаваме най-много!
Поздравления!Приятен ден !
цитирай
4. ivoki - ЗАЩО ИЗБРА ТОЗИ РАЗКАЗ??? ОТГ...
15.07.2014 13:56
ЗАЩО ИЗБРА ТОЗИ РАЗКАЗ???
ОТГОВОРИ НА СЕБЕ СИ, НЕ НА МЕН......
цитирай
5. vilish - Прекрасен да бъде и твоят, Flymore!<3
15.07.2014 15:01
flymore написа:
Урок по ценности! Когато губиш някого, който ти е давал цялата си любов, преданост- едва тогава правиш равносметка на живота и разбираш грешките от слепотата си.
Материалът е красноречив!
Благодаря!!!
Добро утро, Вили и прекрасен ден, скъпа!<3:))

цитирай
6. vilish - Поздрави, Мая!
15.07.2014 15:05
makont написа:
Много хора са със широко затворени очи, заслепени от собственото си его. Човекът в къщи е невидим, като войн, който брани семейството, но винаги може да бъде убит с безразличие и предателство. За съжаление, често се случва. Трогателен разказ, все пак, дори и късно, човек може да прогледне. Поздрави!

От безразличие и предателство се умира бавно .... всеки ден ...
Хубав ден!
цитирай
7. vilish - Здравей, мила Еми!
15.07.2014 15:06
emi1ts написа:
Впечатляващo!Малките детайли изграждат големите крачки в
живота ни и от тях научаваме най-много!
Поздравления!Приятен ден !

Приятен ден и за теб!
цитирай
8. vilish - ***
15.07.2014 15:09
ivoki написа:
ЗАЩО ИЗБРА ТОЗИ РАЗКАЗ???


"Душата не е стока, която да се предлага на сергията за показ и продажба. Душата е частица от Бог и е изключително скъпоценно и лично нещо, което дори не е наше , а Негово. За това трябва да се съхранява, много осторожно и с внимание, като кристална статуетка..... " Познато ти е ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vilish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 762778
Постинги: 281
Коментари: 1679
Гласове: 4780
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930