Прочетен: 2382 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2014 15:49
Родина
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
Пейо Яворов
Де е България
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.
Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,
там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
Иван Вазов /Пряпорец и гусла/
Родина НЕСТИНАРКА
Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост-
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести-
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме-
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания-
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
Димитър Подвързачов
(1881-1937)
Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.
Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.
Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.
Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!
Павлина СТАМЕНОВА
Йонка Христова
Из цикъла "България"
Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам
освен неистовата ми обич
към тази шепа България -
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
Сънищата си ще ти дам, сине,
да те спохождат през нощите:
Кръстова гора и връх Вола,
Батак и кървавото кладенче.
Какъв завет да ти оставя, сине?
Не вярвай , като ти казват,
че ти си по европеец,
ако се отречеш от буквите,
от корена си и от вярата.
Не вярвай, че "Аз съм българче"
ще те препъне по пътя ти,
защото било началото
на някакъв национализъм.
Но най - вече не вярвай, сине,
почнат ли да ти разправят
за нечие чуждо присъствие.
Защото съм те заклела -
не знам за добро ли, за зло ли -
на Самуил в слепите войни,
в бесилото на Апостола,
в първата пушка в Копривщица
и в името на Княгинята.
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да ходиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове.