Бъдни вечер

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството ... за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.

"Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе! "
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".

В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.

/автор: † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/12.24_Budni_vecher.htm#хубанчев /

Традиции

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не бива да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Бъдникът трябва да гори през цялата нощ

 















 

в едни щастливи времена, Вили...
стопли ми душата и сърцето с вяра...
каква хубава дума е тази... вяра...
прегръщам те..

Вяра, Надежда, Любов - много хубави думи ! Уча се да търся общочовешкото им значение ...
И аз те прегръщам, мила Маги!