Днес православната църква чества деня на Света Екатерина.

Хората почитат св. Екатерина заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка.

Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси с "мълчана" вода, налята при пълна тишина - 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното.

После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"

Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" "Амин! - дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на нечетно число минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на денят на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.

Света великомъченица Екатерина - от Александрия, е дъщеря на Конста, управител на града през III в.

Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.

На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, където през VI в. византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир..

Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове -дарак, което е известно като „колелото на Екатерина".