Прочетен: 6337 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2014 00:17
Сирак Скитник
Крали Марко, 1926
Пролет Ахинора, 1925
Ахинара,1922 Обручение, 1923 портрет на Анна Каменова
Дарът на влъхвите
Не съм сигурна, че в нашето прагматично и болно от мегаломания съвремие изящното и многобагрено творчество на Иван Милев се познава, цени и обича в достатъчна степен от нашите сънародници, а още по-малко – от ценителите на живописта в чужбина. А би трябвало. Колкото и наивни, фантастично-отвлечени и отдалечени от днешната действителност да са творбите на неговия самороден и не успял да достигне своята зрялост и блясък талант, то може би пред платната на нито един друг художник българското сърце не трепва с такова умиление, разпознало корените на родословието си, приказките от детството си, обаятелните герои от народните ни песни, мистицизма на обредите, изворите на богатата българска душевност. И не би могло да бъде друго, защото Иван Милев по произход, по дух и съдба е и остава до края на живота си син на най-отрудената част на народа ни, познал горчивия вкус на мизерията, глада и отчаянието, но с дух, извисен до облаците, подвластен на най-красиви и чисти човешки емоции и мечтания.
Роден е на 19 февруари 1897 г. в семейството на Милю Лалев от с. Шипка. И досега се спори дали е дошъл на бял свят като малкия Иисус – в овчарска къшла край Казанлък, или в дома му в Шипка. Но не това е най-важното. Съществени са многоликите дарби, които носи заложени в гените си. Ако човек се запознае подробно с неговите картини, поезия и проза, сътворени през трагично краткия му живот, не може да не си помисли, че поне няколко музи са оставили даровете си в сиромашката му бебешка люлка. Но основната муза и дарителка на таланта му очевидно е била обичната му майка – неука, но силна духом и горда жена с отворено и чувствително за красотата сърце. Нейните тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца били за чудо и приказ на целия град.
***
Бедност, родила великолепие
Детството и младостта на Иван Милев минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. За битието му като студент Иван Мирчев си спомня: "В София Милев бе взел под наем една ръчна двуколка и продаваше зарзават из крайните улици на града. Помня, че главната му храна беше хляб и чай. И това всеки ден. Беше се превърнал в живи мощи. Трябва на всяка цена да стана художник, ако ще би да загина от глад – говореше той глухо като на себе си."
Карикатуристът Илия Бешков пък пише следното: "Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше "сандък". Той беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност. Живеехме заедно. На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не зная защо – плачех от умиление пред неговите работи."
Но мизерията не убива творческия дух на Иван Милев, нито го превръща в търговец, готов да принизи изкуството си до халтура, от която да печели. Нещо повече – той ревнува картините си, не му се ще да ги продава, трудно се разделя с тях. В дневника от ранния период на творчеството му четем: "Хората в днешно време грабят труда и душата на художника и той остава пак беден. Беден мечтател за онова, което е непостижимо за него." Милев е безкомпромисен в естетическите си критерии и за нищо на света не е склонен да ги престъпи и се продаде за пари. Съвременниците му от Казанлък разказват следния случай: милионерът Папазов – един от богатите розотърговци – го преследва дълго време с молба да нарисува портрет на съпругата му. "Абе ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш" – предлага богаташът. А художникът отвръща: "Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!"
"Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк!" – неведнъж този Милев вопъл е поразявал приятелите му, които са го запечатали в спомените си. И някои от тях се опитват да открият обяснение за това противоречие в картините му. От една страна, той обича бедните, рисува представители на бедния народ, от друга – в много от картините си внася невероятен разкош и ориенталска пищност. Като че ли е далечен потомък на стар източен род или носи следи от византийски дух, та тъй много се увлича от великолепието на багрите и материите. "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове" – пише той на приятелката си Анна Пашова. Нима на него – родения и прекарал младостта си в мизерия – някой може да попречи да даде свобода поне на въображението си и да нарисува на платното всичко онова, за което копнее? "Когато рисуваше моя портрет... неговото въображение предшестваше вижданото и обикновената дреха за миг се преобрази в тежка багреница, оцветена и осветена от творческата му фантазия" – пише Анна Каменова, чийто портрет е една от най-хубавите картини на Иван Милев.
Той се стреми да преобразява всичко край себе си, за да е в хармония с красотата на вътрешния му свят. Ето един спомен на казанлъчанина Дечко Матеев за епизод от живота на художника, когато в лятото на 1924 г. той отива да летува на гара Борущица, известна с подходящия си климат за гръдоболни. По липса на квартири наема на хълма малка недовършена кирпичена стаичка без врата и след няколко дни кани Матеев да го посети. "На вратата беше провесена черга, повдигнах я леко, влязох и ахнах. Пред мен се откри нещо невиждано, феерично и приказно! Таванът, през който по-рано се виждаха гредите и керемидите, сега представляваше един тъмносин небосвод, обсипан със звезди от златен варак, на който блестяха Зорницата и полумесецът. Облаци, колесници, хвърчащи коне, фантастични планини със сини, жълти, кафяви багри. По стените нарисувани коли с ритли, волове, жътвари, овчари, овце. Камината – превърната в двери, в дъното й – Разпятието Христово. От двете й страни нарисувани мадони и паж с жезъл. По издадената й част като гирлянди висяха прилепи, а между тях кукумявки със свити елипсовидни очи, прорязани с ивици златен варак. На веригата в камината висеше малко бакърено котле. Не смеех да помръдна, като гледах тази вълшебна картинна галерия!"
http://pravoslavieto.com/history/20/1927_ivan_milev/index.htm
Интересен постинг! Благодаря за линка - научих много нови неща за този уникален български художник. Живял е в такава мизерия, ходел с налъми! - и все пак бил толкова неустоим за жените: смята се, че имал връзка с най-красивата тогава жена в цяла Европа- омъжената Анна Орозова, прототипа на неговата Ахинора. Разболява се от туберкулоза, но не се лекува поради липса на средства и почива, ненавършил 30 години...
Неговият лик и една от най-известните му картини са отпечатани на банкнотата от 5 лв.
Мила Вили, такива постинги с образователен характер са ни много необходими, за да може повече хора да се докоснат до подобно знание.
Пздрави, Вили! Прегръдка!
Виждала съм негови картини. Наистина уникален стил.
Хареса ми. Поздрави!
Не знаех нищо за живота на художника, изумена съм от силната му воля и вярата в себе си, от духа му. Благодаря ти за споделеното, Вили!
Поздрави! Хубава събота, с много цветове, и да греят! :)
Да бъдат светли дните ви с обич и усмивки ... толкава са ни нужни ... понякога ...
Харесвам творчеството му!
Иван Милев и Христо Смирненски винаги ме изумяват със зрелостта и!
Поздрави от сърце за постинга като цяло, Вили!
Открих един особен стил, наситен с цветове и характерни форми ... усет към красивото и въображение, с което превръща обикновеното в необикновено и приказно! Това ме накара да го споделя с вас тук. Хубаво е да знаем за такива талантливи българи ... (така мисля) :)
***
А си е отишъл толкова млад.
Поздрави и пожелания за спокойна нощ! :)