Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2018 23:09 - Мълчание
Автор: hloris Категория: Тя и той   
Прочетен: 1937 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 14.11.2018 00:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мълча.
Мълчиш.
А тишината
разлюляна,
разпиляна
броеница
на парченца
си припява
с тъжен глас.
Бледата луна
и е сестрица
в този мрачен,
сатанински час.
Врязва се и
качулата сова
с кресливия си,
рязък глас.
Тишина.
Бременна
с мълчание
ехти у теб,
у мен,у нас.
Чака своя
звезден час.
Тишината ни
говори с
беззвучния си,
сладък смях.
Попила в себе си
страха от грях!






Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Мълчанието ражда тишина. Тишината ражда мълчание!
14.11.2018 01:00
А тези двете противопоставят усещането за "сатанински час" на очакването на "своя звезден час"! Умело ползваш предимствата на вертикалното разположение при изразяване на този вид поетични настроения, Хлорис. Успяла си на 100 процента. Аплаузи!
цитирай
2. lexparsy - Думи падащи като капчук сред тиш...
14.11.2018 10:53
Думи падащи като капчук сред тишината ти пресъхнала от мълчание, попива в тебе…
Страхът… той е изповед безстрашна…
Искрени поздравления от мене!
цитирай
3. hloris - О,благодаря за милите думи!
14.11.2018 12:22
missana написа:
А тези двете противопоставят усещането за "сатанински час" на очакването на "своя звезден час"! Умело ползваш предимствата на вертикалното разположение при изразяване на този вид поетични настроения, Хлорис. Успяла си на 100 процента. Аплаузи!


Не зная дали съм успяла,но щом усещам някакво вътрешно усещане за разтовареност,то поне съм успяла да изразя себе си,и това,което чувствам.
Как усещам тишината,натоварена образно с мълчание,която е готова да се скъса
понякога от него.

Да го кажа и тук,в моя блог...ти си Бог на поетичните метафори,а за това се иска
дълбочина на мисленото,и философско прозрение!
цитирай
4. hloris - Благодаря и на теб,Лекси! Трогната съм!
14.11.2018 12:30
lexparsy написа:
Думи падащи като капчук сред тишината ти пресъхнала от мълчание, попива в тебе…
Страхът… той е изповед безстрашна…
Искрени поздравления от мене!


И най-вече правилно разбрана от теб!
Страхът понякога е първопричината,зародиша,от който се ражда тишината,която пък ражда и мълчанието.
Но и мълчанието понякога "говори" много...двама души,които са една,резонансна честота,чуват гласа на тишината.

Капчуково се лее тишината
измивайки от себе си страха.
С крачка уверено пристъпва
към изстрадано мълчание.
Венчават се в този час в едно.


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2193548
Постинги: 1192
Коментари: 5412
Гласове: 17875
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031