ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

Дамян Дамянов

за великолепния избор, мила Вили...
всъщност всяко стихотворение на Дамян Дамянов
е ценно само по себе си... благодаря ти..

Един ГОЛЯМ поет ...

Много голям поет! Неговата поезия е огън, който не може да бъде угасен от променливите ветрове на времето. Поздрав за избора!