Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2017 11:17 - ДА ЦЪВТЯТ ВСИЧКИ ЦВЕТЯ
Автор: lazarlalev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3635 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    Графомания е имало винаги. Ще я има, докато свят светува. И слава Богу: в нея се отлива  опустошителната за тялото, душата и обществото  енергия на некадърството, пошлостта, неумението.  Оставена на себе си, тази енергия би нанесла много по-големи поражения. Тъкмо на този принцип водата се каптира във водоеми да не се излее навън като наводнения.
                   От самия Дм. Дм. Шостакович съм го чувал в час по композиторска практика, когато студенти му поднасяха  за критика и оценка своите първи творби: "ПИШЕТЕ, ПИШЕТЕ, МЛАДИ ХОРА, ДОБРАТА МУЗИКА ИДЕ СЛЕД МНОГО ПИСАНЕ ВЪРХУ НОТНИ ЛИСТОВЕ".  Един от преподавателите, също известен композитор, макар и не толкова велик, от  гледна точка на педагогиката му възрази. "КАКВО ГОВОРИТЕ ДМ.ДМИТРИЕВИЧ, ТАКА ТЕ ЩЕ СЕ НАУЧАТ ДА ХАЛТУРЯТ".
               Шостакович, силно късоглед, но с нормално далекогледство, повдигна очилата си и със  свойствената си подмолна илония отговори: "И НЕКА, ПО-ДОБРЕ ЛИ Е ДА СЕ НАУЧАТ ВОДКА ДА  ЛОЧАТ."
                  Нещо подобно  съм чувал и от писателя, сега много превъзнасян за посмъртно издадения си роман "ПИРАМИДАТА" – Леонид Леонов: "РЪКА, КОЯТО ПИШЕ , Е  ЗАЕТА  С ПИСАНЕ, НЕ КРАДЕ. РЪЦЕ, КОИТО ПРЕНАСЯТ КНИГИ, НЕ ГРАБЯТ." Леонов подрязваше цветята  в  градина, подредена като ботанически албум и сам беше намерил и друго  приложение на ръцете си.
                  Но това беше преди  близо век. От тогава писането с букви, ноти или дори багри се  улесни до степен текстовете сами  да се пишат.  И многото писане, както впрочем и многото говорене , действително стана  проблем. В най-багородната разновидност, когато  човек се мъчи да надговори препускащите един след друг оратори, през шум и глъч . Получава се нещо като в Шекспировата пиеса "Много шум за нищо". Там един от персонажите казва, че е прав  не този, който казва истината, а този, който "ГОВОРИ НАЙ-СИЛНО, ЧЕ И КАМЪНИТЕ ДА ГО ЧУЯТ".
                    Естествено то е метафора и за писането, отдавна излязло извън всякакъв контрол. Във века на "политическата коректност" няма кой да се произнесе за качествата  на написаното или изговореното.  Тук важи старото  правило, че "ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИЦИ".
                    Няма  критерии, които по безспорен начин да отделят  оригиналната творба от плагиата. "ВСИЧКО Е СИМУЛАКЪР" ще се провикне от гроба  Жан Бодриар. Няма и съответно  законодателство и юридическа практика. С малки изменения, а вероятно и без, кой ще блещи късогледи  очи да сравнява   ситно написани текстове: оригинал ли са или плагиат.
                    Силно осъвършенствувани, печатните средства позволяват практически издаването на всеки ръкопис  в тираж, какъвто авторът може да си пизволи. Но, както е при цигарите и  алкохола, от друго ще се лиши, но от името си на корицата – никога. И понеже кандидатите за слава са много, на око макар – 70% от човешките твари, то и издадената продукция вече надхвърля всякакви  възможности за  нейното усвояване.
                     Книгите графомански или оригинално талантливи растат в геометрическа  прогресия – стават практически нечетивни.
                      Преди десетилетие, сега вече не, също знак на времето, по канал 5 /за изкуство/ на френската телевизия се водеше седмично предаване за новоизлезли книги.Млад, подчертано интелигентен мъж, стоварваше на надлъжна маса с насядали по столовете автори  куп книги: гладички, чистички, току що издадени, наподобяващи  пеленачета в ръцете на млади майки, казваше по няколко думи за всяка  една  и после даваше думата на авторите. Най–различни, жени, мъже, но най-мераклии -  цветните. /И то знамение на времето!/. Те казваха нещо подготвено и наизустено още вкъщи, прилично на преразказ, с някакви акценти върху своеобразието на героите, непременно с някаква препоръка от  по-престижен събрат. С ненатрапчива реклама  за четиво, "което непременно ще достави удоволствие на  читателя", интелигентния млад човек обявяваше края на срещата.
                   Какво беше очудването ми, когато на следващия път виждах  същите книги, в същия им вид, непипнати от ничии пръсти, от никого не разгърнати. – Пардон, извиняваше се младият  книжен посредник - това е от преди. Току що при нас пристигнаха нови книги.  Тези от миналата седмица се изтласкваха в края на масата, към центъра се придвижваха нови и така седмица след седмица, докато един прекрасен ден същият този момък каза, сякаш се извиняваше:"За съжаление от всичките ни книги тук се продадоха само 5, и то от близки на двамата наши спонсори, на които, от името на всички тук присъстващи, изказвам дълбоката си признателност".
                   Не ми се мисли:колко материални средства, колко усилия, старания, може би и талант, дори да са графомански! са били вложени  в това безнадежно дело. Ей Богу, на мен, стария книголюб ми се приплака.
                   Същото е с музиката. Ухото се бомбардира с класика, неокласика, постмодерен минимализъм, музикъли...и естествено, като самозащитна реакция става невъзприемчиво. И  подобно  на вдетенения  Адриан Леверкюн от "Доктор Фаустус" на Томас Ман -  се чува единствено едно  дълго, протяжно А-А-А....
                    Почти така стоят нещата и  в живописта и скулптурата. Макар и по-ограничено поради високата цена на материалите и по–големите трудности в обучението по предмета. Но след като абстрактната живопис  премахна условието  да се материализира  нещо предметно  и  разпознаваемо и  се лисват   кофи   боя  върху платното, където  да си намери сама място и улей за изтичане.  – Там също  се получи  задръстване с експонати. Мой приятел, парижки художник, едва сдържаше  фалцетите в гласа си: –ЗНАЕШ ЛИ, В ПАРИЖ ВЕЧЕ НЯМА ИЗЛОЖБЕНИ ЗАЛИ И АУКЦИОНИ, ВСИЧКО ТОВА СЕ Е ПРЕНЕСЛО В НЮЙОРК, ЛОСАНДЖЕЛИС, КИТАЙ И ЯПОНИЯ, НО И ТАМ  КАЗВАТ – НА   ДОИЗЖИВЯВАНЕ.
                     Естествено, електронните медии с индивидуални площадки за себеизява: фейсбук, сайт, блог и пр. мощно и отново в геометрична прогресия масовизират и демократизират  този процес. Авторството става едвали не знак за съществувание и всеки частен индивид, подобно на търговеца на бит-пазар, вади от себе си каквото може да реализира в тази своеобразна визитна картичка.
                      Естествено, боклукът ще е много. Един остроумен  персонаж  на Аксьонов плашеше своя любима, решила да стане писателка:"ПРЕД ОЧИТЕ СИ ВИЖДАШ, 7 МИЛИАРДА ЧОВЕЦИ, ЯДАТ, ПИЯТ, ХОДЯТ  ПО МАЛКА И ГОЛЯМА НУЖДА, КЪДЕ ВИДЯТ ХАРТИЯ – ГАДЯТ  ВЪРХУ НЕЯ, ТА И ТИ ЛИ СИ РЕШИЛА ДА СИ ХВЪРЛЯШ ЕКСКРЕМЕНТИТЕ В ТАЗИ КЛОАКА.
                      Определено, това намалява общото качество на живота, особено на духовния. Аз дори съм удивен, че при толкова боклук и хранителни отпадъци – ВСЕ ПАК ИЗЛИЗАТ  КАЧЕСТВЕНИ НЕЩА, И ТО НЕ МАЛКО. Вероятно в процентно отношение към посредствените и халтурните – не по-зле, отколкото  в други епохи. Определено,   дискусионни са изводите за  биологична, културна и интелектуално израждане  на човека.  Поне в някакъв сериозен процент човек си остава талантлив.
                   Това обаче не решава проблема с  графоманията, разбирана естествено  не единствено сама по себе си, а  като  метонимия на    свръхпроизводство  на съмнителни ценности в творческите отрасли на културата.
                     Има ли изход?
                     А нужен ли ни е изход въобще.Какъв е изходът в океана или морето.  Какъв е изходът в небесната шир. Изход се търси при болест - излекуване. Изход се търси при материални трудности: набавят се  съответните  средства. Изход се търси, недай си Боже от  дълбок ров.  А какъв изход за ГРАФОМАНИЯТА – СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНА И ЗДРАВА ПОТРЕБНОСТ НА ЧОВЕКА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ТОВА "ЧОВЕШКО МНОГО ЧОВЕШКО", ЗА КОЕТО  ПИШЕ НИЦШЕ  В СВОЯТА "ВЕСЕЛА НАУКА".
                     Защото  наред с основните си  биологични нужди,а можеби тъкмо и заради тях, човек има  потребност  от творческа изява – реализирана и споделена с други  човешки същества. Или както е при мен и много други подобни на /философът  А.Лосев/ – средство за активно  поддържане   и здравеопазване. Включително и на старостта – тежко, но лечимо заболяване.
                     Достатъчно напакостил на страната си със своя "ударен и ускорен  скок в социализма", Мао дзе Дун е прав в лозунга , онаследен впрочем от мъдростта на ДАО: "ДА ЦЪВТЯТ ВСИЧКИ ЦВЕТЯ"!
                      Да, сред тях ще има красиви, по-малко красиви, красиви "так себе".  Руснаците имат  прекрасна пословица "НЕ БОГИ ГОРШКИ ОБЖИГАЮТ"  /боговете не пекат грънци/.  То си е и така: големите писатели, художници, композитори – са талантливи, високо надарени, гениални – НО НЕ БОГОВЕ! Само ако ги вземем на подбив , ще ги наречем по този начин.
                      Затова и ние простосмъртните   ще си бръкнем в купчината  цветя, за да си вземем своето цвете. Или цвете достойно за любимата!




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186131
Постинги: 243
Коментари: 48
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031