Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2016 03:06 - За късчето надежда
Автор: vilish Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2302 Коментари: 13 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ

         Има един английски роман от деветнадесети век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ те палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколкото километра по една селска пътечка до отдавна изоставена каменна хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. И в знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Всеки, който може да се държи на краката си, е там.

     В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава точно когато удари полунощ, ще настъпи Второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тази каменна руина, за да се молят. Но Второто пришествие все не настъпва.

Към един от главните герои на романа е отправен въпросът :

-         - Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?

-          - Не! - отговаря той, клатейки тъжно глава. - Не вярвам.

-          - Тогава защо отивате там всяка година?

-          - Е, - казва той с усмивка - ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?

Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото просено зрънце, за да влезем в Царството небесно. И понякога, когато работим с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти … точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменните руини. САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ. Може би точно този следващ път ще се случи очакваното.

Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда. Може дори да сме достигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен. МОЛЯ ТЕ , ПРИЯТЕЛЮ, ВЪРНИ СЕ САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ.

Ханок МакКарти

             „Пилешка супа за душата“

 image




Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Благодаря мила Вили!
23.11.2016 10:12
Прекрасен и трогателен ,проникновен и вълнуващ разказ за вярата и "късчето" надежда!Необходимо е всеки да ги съхранява в себе си точно защото понякога това се оказва решаващо в живота му за промяна към доброто към осъзнаването колко всъщност е ценен живота и че трябва да е благодарен за тази възмож
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!
цитирай
2. vilish - Здравей, Еми!
23.11.2016 10:43
emi1ts написа:
Прекрасен и трогателен ,проникновен и вълнуващ разказ за вярата и "късчето" надежда!Необходимо е всеки да ги съхранява в себе си точно защото понякога това се оказва решаващо в живота му за промяна към доброто към осъзнаването колко всъщност е ценен живота и че трябва да е благодарен за тази възмож
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!


Благодаря ти за прочита и споделеното!
Сигурна съм, че във всеки момент в живота ни, можем да опитаме ОЩЕ ВЕДНЪЖ ...
Да надделеем отчаянието, да подадем ръка за помощ, да открием мотив с поглед в утрешния ден! :)
Нека я има Вярата и късчето Надежда!
Прекрасни дни за теб, мила!
цитирай
3. donchevav - Да повярваш в някого, когато дру...
23.11.2016 21:30
Да повярваш в някого, когато другите са загубили вяра в него, и да го обградиш с надежда, е много трудно - дори само затова, че насочваш целия негативизъм на тия "други" върху себе си. Принуден си да се бориш не само с вътрешните си съмнения, не само със слабостта на изпадналия в беда, ти трябва да воюваш и с всички невярващи. Толкова по-голяма е радостта от успеха, защото е победа на силната и горда вяра в човека над слабата човешка природа.
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!
цитирай
4. paciencia - Здравей, мила Вили!
24.11.2016 07:58
Благодаря за споделеното! Напоследък срещам много хора, които се нуждаят точно от тази малка искрица надежда за да не угаснат, за да започнат отново...още веднъж. Бих искала винаги да сме будни, да не оставим да умре надеждата в нас и да я даряваме на нуждаещите се. Чудесен текст, музика, послание! Хубав ден ти желая, Вили!
цитирай
5. vilish - Мила, Вени!
25.11.2016 13:55
donchevav написа:
Да повярваш в някого, когато другите са загубили вяра в него, и да го обградиш с надежда, е много трудно - дори само затова, че насочваш целия негативизъм на тия "други" върху себе си. Принуден си да се бориш не само с вътрешните си съмнения, не само със слабостта на изпадналия в беда, ти трябва да воюваш и с всички невярващи. Толкова по-голяма е радостта от успеха, защото е победа на силната и горда вяра в човека над слабата човешка природа.
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!


Доразвила си в детайли посланието на разказа. В посока, за която, признавам си, не се бях замислила! Ето защо е хубаво да споделяме! :) И ти благодаря!
Слънчево настроение и спокойни дни !!!
( Днес в София е един чудесен есенен ден! )
цитирай
6. vilish - Здравей, Вася!
25.11.2016 14:10
Твоят коментар ме подсеща за още един разказ от тази книга. (перефразирам) :)
Един Човек вървял по морския бряг, навеждал се непрекъснато и хвърлял нещо във водата. Друг го настигнал, видял какво прави. Човекът хвърлял обратно във водата останалите на пясъка, след отлива, морски звезди.
- Защо правиш това? Морските звазди са толкова много. Не можеш да спасиш всички!
Човекът се навел, взел още една морска звазда и я хвърлил във водата. Обърнал се и казал с усмивка :
- Успях да спася поне още една!

Благодаря ти, Вася, че си тук!
Поздрави, мила! :)

цитирай
7. sestra - Вярата е лесна, когато имаш подкрепата от всички,
26.11.2016 12:38
но особено ценна, когато всяка стъпка срива земята под краката ни и ако в този миг дойде един човек и остане до теб, този човек остава до теб завинаги.
цитирай
8. vilish - Здравей, Sestra!
30.11.2016 14:27
Напълно споделям написаното от теб!
И знам от опит : самата мисъл за съществуването на такъв Човек е достатъчно мотивираща и спасителна в следващи трудни моменти.

Сърдечен поздрав с пожелание за слънчеви дни! :)
цитирай
9. mt46 - Поздрав!
30.11.2016 20:13
И благонадеждни дни!... :)
цитирай
10. flymore - Цитатът е в подкрепа на...
30.11.2016 21:18
"Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда."
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3
цитирай
11. vilish - Благодаря, Марине!
02.12.2016 01:27
mt46 написа:
Поздрав! И благонадеждни дни!... :)


:) !!!
цитирай
12. vilish - Светло да бъде ....
02.12.2016 01:29
flymore написа:
"Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда."
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3


... и радостно в дните и в душата ти, мила Флай! <3
цитирай
13. inel379 - Ако можех да имам едно
24.01.2017 02:16
магазинче с две полички,
бих продавал, познайте какво-
надежда, надежда за всички!
А на този, който няма пари
и отвън срамежливо поглежда,
бих му дал аз дои без пари
всичката моя надежда!
Разкошен е този Джани Родари, нали!
Учим се от деца на добро
и това е повече от прекрасно!
Най-чудното вълшебство на живота!
Сърдечно благодаря за постинга!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vilish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 761000
Постинги: 281
Коментари: 1679
Гласове: 4780
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031