Има един английски роман от деветнадесети век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ те палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколкото километра по една селска пътечка до отдавна изоставена каменна хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. И в знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Всеки, който може да се държи на краката си, е там.
В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава точно когато удари полунощ, ще настъпи Второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тази каменна руина, за да се молят. Но Второто пришествие все не настъпва.
Към един от главните герои на романа е отправен въпросът :
- - Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?
- - Не! - отговаря той, клатейки тъжно глава. - Не вярвам.
- - Тогава защо отивате там всяка година?
- - Е, - казва той с усмивка - ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?
Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото просено зрънце, за да влезем в Царството небесно. И понякога, когато работим с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти … точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменните руини. САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ. Може би точно този следващ път ще се случи очакваното.
Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда. Може дори да сме достигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен. МОЛЯ ТЕ , ПРИЯТЕЛЮ, ВЪРНИ СЕ САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
Ханок МакКарти
„Пилешка супа за душата“
Благодарности към моят мъж
Владетелските титли в Европа, начиная от...
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!
Благодаря ти за прочита и споделеното!
Сигурна съм, че във всеки момент в живота ни, можем да опитаме ОЩЕ ВЕДНЪЖ ...
Да надделеем отчаянието, да подадем ръка за помощ, да открием мотив с поглед в утрешния ден! :)
Нека я има Вярата и късчето Надежда!
Прекрасни дни за теб, мила!
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!
Доразвила си в детайли посланието на разказа. В посока, за която, признавам си, не се бях замислила! Ето защо е хубаво да споделяме! :) И ти благодаря!
Слънчево настроение и спокойни дни !!!
( Днес в София е един чудесен есенен ден! )
Един Човек вървял по морския бряг, навеждал се непрекъснато и хвърлял нещо във водата. Друг го настигнал, видял какво прави. Човекът хвърлял обратно във водата останалите на пясъка, след отлива, морски звезди.
- Защо правиш това? Морските звазди са толкова много. Не можеш да спасиш всички!
Човекът се навел, взел още една морска звазда и я хвърлил във водата. Обърнал се и казал с усмивка :
- Успях да спася поне още една!
Благодаря ти, Вася, че си тук!
Поздрави, мила! :)
И знам от опит : самата мисъл за съществуването на такъв Човек е достатъчно мотивираща и спасителна в следващи трудни моменти.
Сърдечен поздрав с пожелание за слънчеви дни! :)
30.11.2016 21:18
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3
:) !!!
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3
... и радостно в дните и в душата ти, мила Флай! <3
бих продавал, познайте какво-
надежда, надежда за всички!
А на този, който няма пари
и отвън срамежливо поглежда,
бих му дал аз дои без пари
всичката моя надежда!
Разкошен е този Джани Родари, нали!
Учим се от деца на добро
и това е повече от прекрасно!
Най-чудното вълшебство на живота!
Сърдечно благодаря за постинга!:)