Има един английски роман от деветнадесети век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ те палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколкото километра по една селска пътечка до отдавна изоставена каменна хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. И в знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Всеки, който може да се държи на краката си, е там.
В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава точно когато удари полунощ, ще настъпи Второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тази каменна руина, за да се молят. Но Второто пришествие все не настъпва.
Към един от главните герои на романа е отправен въпросът :
- - Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?
- - Не! - отговаря той, клатейки тъжно глава. - Не вярвам.
- - Тогава защо отивате там всяка година?
- - Е, - казва той с усмивка - ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?
Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото просено зрънце, за да влезем в Царството небесно. И понякога, когато работим с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти … точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменните руини. САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ. Може би точно този следващ път ще се случи очакваното.
Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда. Може дори да сме достигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен. МОЛЯ ТЕ , ПРИЯТЕЛЮ, ВЪРНИ СЕ САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
Ханок МакКарти
„Пилешка супа за душата“
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!
ност!Поздравявам те за прекрасната вдъхновяваща публикация!Пожелавам ти светли ,вдъхновени дни!
Благодаря ти за прочита и споделеното!
Сигурна съм, че във всеки момент в живота ни, можем да опитаме ОЩЕ ВЕДНЪЖ ...
Да надделеем отчаянието, да подадем ръка за помощ, да открием мотив с поглед в утрешния ден! :)
Нека я има Вярата и късчето Надежда!
Прекрасни дни за теб, мила!
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!
Много хубав постинг!
Поздрави, скъпа Вили!
Доразвила си в детайли посланието на разказа. В посока, за която, признавам си, не се бях замислила! Ето защо е хубаво да споделяме! :) И ти благодаря!
Слънчево настроение и спокойни дни !!!
( Днес в София е един чудесен есенен ден! )
Един Човек вървял по морския бряг, навеждал се непрекъснато и хвърлял нещо във водата. Друг го настигнал, видял какво прави. Човекът хвърлял обратно във водата останалите на пясъка, след отлива, морски звезди.
- Защо правиш това? Морските звазди са толкова много. Не можеш да спасиш всички!
Човекът се навел, взел още една морска звазда и я хвърлил във водата. Обърнал се и казал с усмивка :
- Успях да спася поне още една!
Благодаря ти, Вася, че си тук!
Поздрави, мила! :)
И знам от опит : самата мисъл за съществуването на такъв Човек е достатъчно мотивираща и спасителна в следващи трудни моменти.
Сърдечен поздрав с пожелание за слънчеви дни! :)
30.11.2016 21:18
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3
:) !!!
всичко, което ти отговорих в блога си...
Прегръщам те, скъпа Вили и нека декември е изпълнен само със светлина!
:)<3
... и радостно в дните и в душата ти, мила Флай! <3
бих продавал, познайте какво-
надежда, надежда за всички!
А на този, който няма пари
и отвън срамежливо поглежда,
бих му дал аз дои без пари
всичката моя надежда!
Разкошен е този Джани Родари, нали!
Учим се от деца на добро
и това е повече от прекрасно!
Най-чудното вълшебство на живота!
Сърдечно благодаря за постинга!:)