Птица бяла в безкрая
с наранени крила ...
Неизказана моя, 
cвидна, малка  мечта ...
Недочакала утрото
... как боли ... отлетя !
                              vss

Нежно и тъжно - и с обич!
О, птиците никога не отлитат завинаги - излетели с утрото уж безвъзвратно, кацат на рамото привечер кротко, с натежали от слънце криле!
Прегръдка, Вили! Светъл и влюбен октомври!

ПРЕКРАСНО !!!

Тъжно, дори много мъчно ми стана!
Бяла птица, мечта недочакала утрото ...
Отлетяла в безкрая към светлината, с оздравели крила ...

усещане за тъга, болка... дълбоко и силно.
Прегръдка, Вили !

Красиво си го написала и много искрено.
Хареса ми.
Приятна вечер и усмивки!

И тия точки провлечени........ модулират тъга
Започва с птица, завършва с отлетя
Дано да има още птици...и да завършва с -долетя!

Спомних си едно стихотворение, което започва с : " Искам с някого да помълча" ...
***
Ще помълча с всички вас!

:)

Където и когато има болка, докосва ни Истината...
Да ти светло, мила Вили!
За теб-<3

Понякога боли ... много ...