Беше атлетичен, около трийсет и осем годишен сицилианец, собственик на малък бар в Николози, селцето, което е вклинено в източния склон на вулкана. Етна има два склона : единият е стръмен, другият – по-полегат. По първия вулканът разлива лава, когато изригва, а другият е по-безопасен и до него лавата никога не стига. Николози, селото на Джовани, не се намира на сигурния склон – издига се на осем километра под кратера, откъм опасната страна на Етна.

В селото улиците са от лава и то седем пъти е било издигано наново след всяко изригване на Етна – винаги на същото място.

-       Защо възстановявате селото тук? – попитах аз, досещайки се за отговора.

-      Погледнете ... погледнете – каза ми Джовани, като сочеше с костеливите си пръсти към Средиземно море, - погледнете морето и брега, погледнете планината и града ... Това е най-красивото място на света ... Дядо ми винаги повтаряше това.

-       Но вулканът е действащ ... Всеки момент може отново да изригне – казах аз.

-      Вижте, синьоре, Етна не е капризен, нито коварен, вулканът винаги ни предупреждава ; никога не изригва неочаквано. – И сякаш беше очевидно, добави :

-      Преди да започне да бълва лава, ние си тръгваме.

-      А вещите ви? Мебелите, телевизорът, хладилникът, дрехите? Не можете да отнесете всичко – възразих аз.

Джовани ме погледна, въздъхна дълбоко и с търпението, което мъдрите проявяват към просветените, ми каза :

-       Какво значение имат тези неща, синьоре! ... Щом ние сме живи, всичко останало може отново да се направи.”

 „20 стъпки напред”, Хорхе Букай


И няколко картини от нашите географски ширини ... :)
Кръговратът в природата, възраждаща се за нов живот всяка пролет ...