Постинг
27.02.2014 13:10 -
Красотата, която ще спаси света ***
Автор: vilish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2971 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2014 13:34
Прочетен: 2971 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 27.02.2014 13:34
Смяташ ли, че красотата ще спаси света?
Да. Но не красотата на ‘Мис Свят’.
Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си.
Усмивката на дете, осиновено от добри хора.
Уличното изкуство.
Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти.
Мъркането на котката ти.
Чаша чай в дъждовен ден.
Танцуване под дъжда.
Нощните разходки.
Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“.
Красивото момиче в парка, което ти се усмихна.
Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа.
Старите снимки на семейството ти.
Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне.
Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци.
Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла.
Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си.
Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове.
Когато капките роса по тревата ти дават надежда.
Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух.
Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.)
Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него.
Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди.
Когато някой те разбира.
Когато ти разбираш.
Рей Бредбъри
Да. Но не красотата на ‘Мис Свят’.
Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си.
Усмивката на дете, осиновено от добри хора.
Уличното изкуство.
Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти.
Мъркането на котката ти.
Чаша чай в дъждовен ден.
Танцуване под дъжда.
Нощните разходки.
Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“.
Красивото момиче в парка, което ти се усмихна.
Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа.
Старите снимки на семейството ти.
Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне.
Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци.
Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла.
Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си.
Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове.
Когато капките роса по тревата ти дават надежда.
Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух.
Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.)
Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него.
Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди.
Когато някой те разбира.
Когато ти разбираш.
Рей Бредбъри
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Симбиоза за запомняне: НОВОГОДИШЕН СТУД ...
Филцмоос, Австрия
Симбиоза за запомняне: НОВОГОДИШЕН СТУД ...
Филцмоос, Австрия
Спомних си нещо от "Вино от глухарчета".
Да... тази красота ще спаси света.
Нежна музика, хубави снимки, силни послания...
Поздрави, Лили !
цитирайДа... тази красота ще спаси света.
Нежна музика, хубави снимки, силни послания...
Поздрави, Лили !
stela50 написа:
Спомних си нещо от "Вино от глухарчета".
Да... тази красота ще спаси света.
Нежна музика, хубави снимки, силни послания...
Поздрави, Лили !
Да... тази красота ще спаси света.
Нежна музика, хубави снимки, силни послания...
Поздрави, Лили !
* * *
"Тази сутрин, като минаваше по тревата на предния двор, Дъглас Споулдинг скъса с лицето си една паяжина. Една-единствена невидима паяжинова нишка, опъната във въздуха, докосна челото му и се раздра шумно.
И тъй, от тази уж никаква случка той разбра, че денят няма да е като другите. Този ден щеше да бъде по-различен и за това, защото — както баща им обясняваше, докато ги возеше с брат му Том към гората, имало дни, съставени изцяло от ухания, сякаш природата дъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други, продължаваше баща им, се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други — за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест. Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората — а пък навсякъде цареше тишина… "
"Вино от глухарчета"
Усмихнат ден, Таня! :)
"Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш."
Поздрави, Вили!
цитирайПоздрави, Вили!
valeska написа:
"Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш."
Поздрави, Вили!
Поздрави, Вили!
Поздрави, Valeska !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
