Постинг
25.10.2013 23:09 -
Да завещаеш любов
Автор: vilish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1033 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2014 17:06
Прочетен: 1033 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 14.09.2014 17:06
Като млад Ал беше прекрасен художник керамик. Имаше съпруга и две чудесни момчета.Една вечер по-големият му син получил силни болки в корема. Тъй като си помислили, че това е някакво обикновено чревно наразположение, нито Ал, нито съпругата му се разтревожили от състоянието му. Но всъщност заболяването било остър апендисит и момчето внезапно починало още същата нощ.
Ал се измъчвал, че са могли да предотвратят смъртта му, ако бяха осъзнали сериозността на положението и от огромното бреме на вината емоционалното му здраве се влошило. На всичкото отгоре, малко по-късно го напуснала жена му и го оставила сам с по-малкия им шестгодишен син. Ал не могъл да понесе болката от тези две раздели и за да я заглуши, започнал да пие, а след време станал алкохолик.
Със задълбочаването на алкахализма Ал започнал да губи всичко, което имал-дома си, земята си, предметите на изкуството, всичко. Най-накрая починал сам в някакъв мотел в Сан Франциско.
Когато научих за смъртта на Ал, реагирах със същото презрение, което светът показва към някой, който е завършил живота си без да остави материализирано нищо, което да напомня за него. "Абсолютно пропаднал човек! - мислех си аз. - Напълно провален живот!"
С течение а времето започнах да преоценявам суровата си първоначална преценка. Познавах вече порасналия син на Ал, Ърни, като един от най-милите, най-любящи, най-грижовни мъже. Наблюдавайки Ърни и децата му, виждах любовта между тях и си мислех, че добротата и грижовността все трябва да са дошли отнякъде.
Ърни не ми бе говорил много за баща си, пък и аз разбирах, че е много трудно да защитаваш един алкохолик. Един ден събрах кураж и го попитах:
- Наистина съм учуден от нещо - казах аз. - Зная, че главно баща ти те отгледа. Какво по дяволите направи той, та ти стана толкова добър човек?
Ърни притихна, помисли малко, а после каза:
- От най-ранните ми спомени като дете, докато напуснах дома на осемнадесет, Ал всяка вечер идваше в стаята ми и казваше: "Обичам те, сине."
От тези думи в очите ми се появиха сълзи осъзнах, че съм постъпил глупаво, определяйки Ал като пропаднал човек. Вярно е, че след себе си не бе оставил нищо материално, но пък е бил любящ баща и е възпитал един от най-добрите, най-щедрите мъже, които познавам.
Боби Джий
"Да спечелиш играта"
Ал се измъчвал, че са могли да предотвратят смъртта му, ако бяха осъзнали сериозността на положението и от огромното бреме на вината емоционалното му здраве се влошило. На всичкото отгоре, малко по-късно го напуснала жена му и го оставила сам с по-малкия им шестгодишен син. Ал не могъл да понесе болката от тези две раздели и за да я заглуши, започнал да пие, а след време станал алкохолик.
Със задълбочаването на алкахализма Ал започнал да губи всичко, което имал-дома си, земята си, предметите на изкуството, всичко. Най-накрая починал сам в някакъв мотел в Сан Франциско.
Когато научих за смъртта на Ал, реагирах със същото презрение, което светът показва към някой, който е завършил живота си без да остави материализирано нищо, което да напомня за него. "Абсолютно пропаднал човек! - мислех си аз. - Напълно провален живот!"
С течение а времето започнах да преоценявам суровата си първоначална преценка. Познавах вече порасналия син на Ал, Ърни, като един от най-милите, най-любящи, най-грижовни мъже. Наблюдавайки Ърни и децата му, виждах любовта между тях и си мислех, че добротата и грижовността все трябва да са дошли отнякъде.
Ърни не ми бе говорил много за баща си, пък и аз разбирах, че е много трудно да защитаваш един алкохолик. Един ден събрах кураж и го попитах:
- Наистина съм учуден от нещо - казах аз. - Зная, че главно баща ти те отгледа. Какво по дяволите направи той, та ти стана толкова добър човек?
Ърни притихна, помисли малко, а после каза:
- От най-ранните ми спомени като дете, докато напуснах дома на осемнадесет, Ал всяка вечер идваше в стаята ми и казваше: "Обичам те, сине."
От тези думи в очите ми се появиха сълзи осъзнах, че съм постъпил глупаво, определяйки Ал като пропаднал човек. Вярно е, че след себе си не бе оставил нищо материално, но пък е бил любящ баща и е възпитал един от най-добрите, най-щедрите мъже, които познавам.
Боби Джий
"Да спечелиш играта"
"Прочетох писмата ти от Пастух
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Есента... Като венец на надеждите...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Есента... Като венец на надеждите...
Може би това е успешния изпит в живота - да дадеш цялата си любов на децата си и по-късно да береш плода й! Поздрави за хубавото четиво!
цитирайЛичният опит ме научи : Най-стойностното и истинско постижение в живота на човек е да остави след себе си добри хора ... син, дъщеря! Аз го направих. И нищо друго няма значение ...
Слънчев и усмихнат ден! :)
цитирайСлънчев и усмихнат ден! :)
Нужно е да обичаме!... Там е разковничето. Прегръдка!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
