Ти пак ме гледаш с ласкави очи и питаш пак :"Боли ли те за нея?". Тешиш ме за разтуха :"Не плачи! Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!..". И аз се стапям в нежния ти глас, и аз забравям минали обиди. Но милвам теб, а мисля за оназ, която преди тебе си отиде. Тя никога не милваше така, тя като теб не можеше да пее, но аз жадувам нейната ръка и гледам теб, а виждам само нея! Ах, твоята усмивка тъй добра пред мен света отваря като книга, но обичта ти - обич на сестра- повярвай - за сърцето ми не стига!

ДАМЯН ДАМЯНОВ